Западната част на страната като всяка друга е пълна с малки населени места, разположени близо до областните градове. Там най-големият такъв е Кюстендил, а в близост до него се намират още Благоевград и Дупница. Соволяно е едно от селата в кюстендилска област, което е разположено точно в пределите на едноименната котловина. Намира се само на шест километра от града по шосето Благоевград – Кюстендил,като през него тече една от известните за България реки – Бистрица. Климатът и природата на селото обуславят неговия цялостен облик и предразполагат развитието на туризма, но в допълнение към това трябва задължително да се добави и архитекрутата в самобитен стил. Зимата протича сравнително кратко и не е много студена, а най-студеният месец е януари. Тогава средната измерена стойност на температурата е около седем градуса. Юли пък е най-горещият месец от лятото – 22 градуса, иначе този сезон е като цяло сух. Чак до края на ноември местните жители се радват на топло есенно време.
Соволяно има интересна история по отношение на това откъде получава името, като са разпространени поне няколко интересни версии в тази насока. Латинската дума за издънка и клон е в основата на първата версия, но според друга една такава това се дължи на някои видове птици. Сова звучи прекалено близо до името на селото, а също така и сокол и соболец. Последното животно всъщност е лалугер, един от добре познатите вредители на почвите и насажденията в градините на къщите. А един популярен възглас – Идат соволците, също има своята история и тя заслужава да бъде накратко споделена. В миналото местното населнение явно е било снабдител за други по-близки градове и села и редовно доставят сирене, брашно и други продукти. Като ги виждали отдалече, хората произнасяли този възглас. Селскостопанските продукти са превозвани на каруци, теглени от волове. През годините селото постоянно мени своята административна принадлежност към общините, като от 1987-ма година поне до момента е твърдо в пределите на кюстендилската община. Две години преди това броят на жителите в делото достига 1085, но по последни данни на преброяването през 2010-та е отчетен спад – броят на хората тогава е 835 души.
Останките от антично селище и крепост са единственото по-автентично доказателство,че селището съществува от епохата на древността. Но ако трябва да сме обективни, няма как да посочим точната година на възникване на мястото. Севален се среща като име на село в османски документ от много далечната 1448-ма година. Соволяни и Соволяна са други две негови наименования пак от турски регистри, но от периода 16-17-ти век. Вече в по-ново време е построена църквата Свети Тодор – това се случва през 1834-та година. Малко по-късно идва и построяването на втората за района църква, а през 1858-ма година една от богатите частни къщи става помещение на първото селско училище. Васил Димитров, свещеник, е основател на училището, а през 1871-ва година отваря врати и читалище Светлина. След кюстендилското то е второ за региона, а основната цел, която си поставя читалищното настоятелство, е да просветли населението и да го издигне в стопански, нравствен и културен аспект.
